Симоне Гели (Simone Ghelli) е роден в Чечина, провинция Ливорно. Завършил е история на киното в Сиена, а след това продължава с докторска степен в Рома Тре. Автор е на няколко произведения, сред които "Бяло на бяло" за издателство Кастелвекки, новелата "Рони Банти е загубил залога" за издателство Дивергенце и "Никой никога не отговаря" за издателство Мираджо. В момента той е фокусиран върху последния си роман "Професорът е отсъствал", който разказва истории за преподаватели в средните училища и е публикуван от издателство АУГ! през 2025 година.

В интервюто Гели обсъжда концепцията за корицата на книгата, която е вдъхновена от идеята за професор, който напуска сам. Той споделя, че желанието му е било да предаде атмосферата на картините на художника Едуард Хопър. Въпреки че корицата може да изглежда подвеждаща, авторът подчертава, че в книгата няма разследвания или убийства, а по-скоро се играе с жанра на ноар.

Главният герой, Луцио, е професор, който се пита за настоящето и бъдещето на образованието. Гели признава, че размислите на Луцио до голяма степен отразяват неговите собствени, но все пак подчертава, че става въпрос за фикция. Той споделя, че преподавателите днес са изправени пред постоянни предизвикателства и трябва да адаптират своите методи на работа. Според него, бюрокрацията в училищата е нараснала значително, което ограничава времето за по-неформални дейности, като обмен на идеи между учителите.

Гели отбелязва, че много от колегите му в училище са приели ролята на преподаватели, но същевременно имат и други амбиции. Той самият е имал мечти за академична кариера, но с времето е осъзнал, че работата в училище му носи удовлетворение. Според него, училището е място, изпълнено с живот и енергия, а задачата на учителите е да насочват тази енергия в правилната посока.

Когато става въпрос за учениците, Гели споделя, че не е избрал да преподава на предадолесценти, но е принуден да работи с тях, тъй като в училищата за средно образование има повече свободни места. Той описва предадолесценцията като сложно време, в което учениците се опитват да разберат себе си и своето място в света. Гели подчертава, че в класната стая се създава динамична среда, в която емоциите на учениците играят важна роля.

Въпреки че Гели има мечти да бъде писател, той е осъзнал, че малко хора успяват да живеят само от писането. Той споделя, че понякога се чувства фрустриран, когато не успява да напише нищо, но е намерил начин да превърне разпокъсаното си време в стил на работа. Гели не е оптимист, но се опитва да вдъхновява учениците си да намерят своя път и да мислят самостоятелно. Той подчертава важността на променянето на перспективата и на разбирането, че информацията в учебниците е резултат от конкретни избори.